Приказка в рими...

Ами...приказка, ама в рими

В далечна страна на вълшебства, там през седем морета,
живяла най-красивата принцеса, очакваща си късмета.

Но както често става за беда,
красива, ала глупава била.

Наивно глупава, не проста,
обичала да ходи във полята боса.

Не се научила да пише и чете,
все тичала след някое момче.

Но винаги се получавало,че тя един обича,
той нея не, уви, за съжаление.
А други двеста подир нея тичали
и тя копнеела за някакво спасение.

За туй принцесата решила-
на селянка се предрешила.
Решила да живее по-различно-
дано да и се случи нещо нетипично.

Оглеждала се за момче младо,
срещнала в полето красив овчар.
Той пасял там ваклото си стадо,
а баща му бил в селото кръчмар.

И за да успее тъй да му се хареса,
че да забрави и стадото си и песа,
закичи в косите си теменужки,
както са я учили нейните дружки...

Момчето хукнало бързо към нея,
изпуснало даже гегата своя.
Сторило му се , че вижда фея,
и я пресрещнало след завоя.

Принцесата замигала свенливо с клепки,
овчарят вече влюбен бил.
Не можел да повярва, че в полето
такава прелест е открил.

Опитал бързо да я заговори,
със своя простолюден говор,
но не го разбрала тя
и помолила го да повтори...

- Коя си ти девойко чудна!
Май не си расла в нивята.
Виждаш ми се доста мудна,
не си жънала по полята.

в градината на своите мечти
порастнах , като във саксия
поспри сега , не говори...
не чувстваш ли, това е орисия...?

Сепнал се овчарят на часа,
решил, че селянка не може да е тя...
И чудейки се орисия ли е или пък прокоба,
решил, че е някоя знатна особа...

Ала сърцето му не искало да знае
дали е знатна, или не...
Във него любовта преливала,
като в кристално-бистро езерце.

-Ела с мен девойко странна,
да пием при татко калвадос.
Там в механата ни хладна
ще обсъдим някой въпрос.

Принцесата от срам се изчервила,
затуптяло мъничкото и сърце,
"Какво пък толкова" помислила си,
никой нямало да разбере...

и тя отпила вино ...и усмивка
по устните й грейнала за в час
-какво е туй ? -запитала се тихо
какво се случва тука между нас ..?

- Колко ми хареса само ти.
Май ще зарежа тез овце
и към непознатите земи
искам да те нося на ръце.

Принцесата обаче се замислила...
Какъв е този странен мъж?
И как тъй я видя и я обикна...
Не е ли много...изведнъж?

Затуй решила тя да го изпита,
не би тръгнала с него просто ей така...
"Кажи ми овчарю, кажи ми -
каква е твоята съкровена мечта?"

Да имам за жена принцеса,
да е тя добра и красива.
Е, може да е и баронеса,
но важно е да ме разсмива.

Принцесата се понамръщила.
Не и харесал отговорът на овчаря.
Изглеждала и мъничка мечтата му.
На нейните мечти не отговаряла.

И тя го попитала тогава
дали добър ще е с нея.
и как сега ще и докаже,
че наистина я заслужава.