В ПРИМКАТА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДЕМОН

В ПРИМКАТА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДЕМОН

Не протягай ръка ,не протягай ...
в мен живее днес демонът зъл
той днес казва ми : "Куфарът стягай си,
ето пътя - по стръмния хълм"
Хайде давай, хвърли тез два зара
и дано днес шанса да бъде със теб,
Не протягай ръка, не протягай,
днес съм странен , приличам на лед...
Не от онзи ,мек, що топи се
и проблясва във чашата с уиски
а от този що пари по белези скрити
и отново ми казва ..."Върви си !"
днес съм чужд , май дори и на себе си
правя глупости , чувствам нега
а отвън дори вятър не сеща се
да довее за малко снега...
за да бъда във бяло и чист да съм,
за да бъда за малко по-друг,
за да се върна отново във мислите,
де орат пак душата ми с плуг...
днес съм друг,уж усмихнат а ..странен
и дано вечерта ме приеме
и след краткия сън на разсъмване
да се върна отново във мене ...

--------------------------------------------

Има дни, когато човек наистина се чувства друг, но едва ли тогава е лош и зъл...той просто е различен. И точно това състояние му помага да разбере всъщност кой е - поне при мен е така... И ще видиш, че на разсъмване отново ще си чист и бял, защото си такъв по душа...

Всеки има по един демон. Но има и ангел.Нали?