Стихче по картинка

Да опитаме ли?
Всеки пише стихче по картинка, която предния е задал. Интересно е
И полезно за въображението.

Ама понеже на мене няма кой да ми качи картинка, аз сама си качих




А ето и стихчето по нея:



А пък това е картинката за следващия

По стълба ще се изкачи в небето
и ще стигне бледата Луна,
едно момиче с приказка в сърцето,
едно момиче, влюбено в нощта...
И ще си играе с детските си плитки,
гонейки се със ефирните звезди,
закичила в косите маргаритки,
ще пръска обич и мечти...
Ще я прегърнат облаците леко,
като дантелено-изпредени завивки,
сърца ще се показват там, където,
след себе си оставила ще е усмивки...

ми картинка?

Извинявам се, не можах да я кача Ако може някой друг да сложи, докато аз се науча...

а се качват картинки така :

https://forumozoz.bulgarianforum.net/forum-f2/topic-t76.htm,
ама вече не е " Insert an image", а е " Host an image". Не знам защо
Или е промяна в самата система, или пак аз съм направила нещо без да разбера. Но иначе всичко останало е същото

водопад сред планината
слънче , еднорог и ...аз
и полянка във позлата
и небето във захлас...
маргаритки жълто-бели
се усмихват там навред
и дъга проблясва плахо
едногогът - вихрогон
спрял е тук да си почине ,
после пак на дълъг път
ще препуска през долИни
ветрове не ще го спрат ....

Както казва Тя - ами картинка?

Тя няма да пише стихчета, само ще ви качва картинки май

ТЯ рисува с пръстче
по стъклото


Вън дъждът поточета рисува


Ето я във малка лодка


С нея пак до утре ще пътува....

Някой тъгувал е снощи.
Някой е плакал в нощта.
И е оставил след себе си
Тази сребриста роса.

Може би хладния дъжд
много самотен е бил.
И със сълзички-кристалчета
мъката той е измил.

Светят сега по тревата
снощни дъждовни сълзи.
В тях се оглежда сънливо
утрото с нежни лъчи.

"Приказно момиче не се плашИ ,
ние сме феи и на своите крила
носим любов и нежни мечти,
малко късмет и много красота"
...А тя не вярваше на своите очи,
събрала във едно и двете си ръце,
с огнена рокля и разпилени коси,
с бясно-туптящо момичешко сърце...

https://i.servimg.com/u/f13/11/70/41/20/fydrea10.jpg

Още помня онези дни,
на плажа, с кофичка в ръка,
кофичката - пълна със мечти,
и аз...със пръстче във вода...
Рисувах дом - огромен замък,
рисувах теб - принца ми-мечта,
макар тогава да не те познавах,
копнеех те със детска топлота...
Затуй пропуснах буреносното небе,
пропуснах и онази мътна сивота,
- предвестник за едно изстрадало сърце,
тогава не разбрах...и как бих могла...

Снегът вали. И сякаш пеперуди бели
кръжат и кацат тихо покрай тях .
Вали , затрупвайки пътеките предишни,
и всяка болка, всеки страх...
Спокойно е...мирише на надежда.
На нещо чисто, случващо се тук.
Щасливи са. Красиво е. И тихо.
Снегът вали...за тях, и никой друг!

дали такава съм и в твоите очи ..?
дали съм пеперудена и нежна ...?
защо не мен все нещо ми горчи ?
защо се взирам в миналото , в прежното..
дали не искам огледалото да счупя ...
и да остана тук - завинаги такава...
тогава може би ... аз ще изкупя ...
(усмивката ми грейва без пощада... )
вина ? не няма ... само образи
и огледалото коя съм аз ...?
дали пък тази дето зад стъклото
едва докосвам с пръсти и със глас...
ли онази дето е пред него
и пита се :защо така?
дали отново ще намери себе си ,
или пък ще изчезне след съня ...?