Последното изречение

Идеята тук е следната- първия пише някакво стихче, следващия започва своето с последното изречение от стиха на предния. Няма да съм първа тук. Първия има предимството да си напише каквото му хрумне

Разнежено разлива се морето ,
А вятърът по пясъците тича
А кеят е осеян със русалки
На тебе , казват хората, приличат...

На тебе, казват хората, приличат...
Едни такива...нежни като рози...
Излизат само в полунощ да тичат,
звездите...влюбени и боси...

Звездите влюбени и боси
побягват по небесните поляни.
Луната се усмихва, златокоса,
облечена блещукаща премяна.

Облечена, блещукаща премяна-
За днес това ми подари деня
Прилича ми на есенна промяна
Дошла на пръсти тук подир дъжда
А слънцето, макар за ден
Отново парна ме отвътре
Аз пожелах си го, то влезе в мен
А пламъчето от камината пак къкри...

А пламъчето от камината пак къкри...
И пак навън ухае на снежинки.
Красива зима...Някак влюбена.
Прилича на предколедна картинка.

Прилича на предколедна картинка...
Със сняг, елхичка и шейна,
а всъщност е пейзажа вънка,
потънал в бяла тишина...

потънал в бяла тишина
градът замръква под звездите
и всичко е красиво , ...не тъжа
пак слънчеви ще бъдат дните...

Пак слънчеви ще бъдат дните,
пак боси ще играем по полята,
ще гоним трепетно мечтите,
ще усмихваме дори земята...

Ще усмихваме дори Земята,
щом с тебе двама се обичаме.
Ще се върти в лудешки танц,
на въртележка заприличала.

на въртележка заприличала
предколедно люлее се земята ни
и подир толкоз много тичане
и тя танцува под краката ни ...

И тя танцува под краката ни.
Прилича на виенско колело,
което се върти между звездите,
пияни от вечерната любов.

Пияни от вечерната любов,
да отпием още глътка
и дано, дано да си готов -
целувката е следващата стъпка...

Целувката е следващата стъпка,
ягодова, с ароматен дъх...
поднесена с любовна тръпка
...целуни ме...само този път....

Целуни ме...само този път...
А после аз ще те целуна.
И после тръгвай...Ако можеш...
Не можеш...Ще ти бъде трудно.

Не можеш...Ще ти бъде трудно.
И не защото ще си сам,
а понеже няма да си влюбен,
...и топлен от любовен плам...

и (с)топлен от любовен плам
по своя път ще крачи всеки
тогава даже в тъмна нощ
сърцето ще се чувства леко...