Ексхибиционистично...
Искам , моля те, да ме забравиш,
но да пазиш в теб мечтите си,
утре може да ме няма,
да е свършил пътя , дните ми...
Може да съм се излъгал,
че живял съм и съм бил,
или пък съм бил актьорът
зад кулисите се крил...
Нищо, всичко е до време,
после мир и лека пръст,
май, че лекичко задремвам,
и сънувам Божи кръст...
Светлината във тунела,
приближава се към мен,
някакси ми става леко...
Аз ли съм или съм в плен ?
Аз ли съм или сънувам ?
Всичко бяло е ..и светло,
и сред пеперуди плувам,
връщам се във мойто детство...
И със коленЕ разбити
гоня вятъра отново,
къщите под сняг са скрити,
а небето е олово...
После сипва се дъжда,
слънцето изпъстря капките,
не , това не е тъга,
виж дъгата - като шапка е...
Този пъстър похлупак
скрива сивотата моя,
пак за малко съм ...хлапак,
пак се скитам из безброя...
Пак годините пробягват,
с тътен глух и бързи стъпки,
после виното пресяда ми,
а душата ми е в кръпки...
Шия я, но не зараства,
а дебелата игла
пак оставя дупки- кратери
и не мога да се спра...
Шия , уж , и уж закърпвам,
ала нещо все се къса,
или неизкусурявам
и събуждам се ... навъсен...
Вън посреща ме деня,
вечерта е тъй далече,
малко обич и тъга
в раницата скътах вече...
Е, май края наближава,
фойерверките заглъхват,
не, не казвам , че прощавам се,
вяърът отново лъхва ме...
И мирише ми на пролет,
и на луди теменуги,
и усещам ...някой минал е
а сега ме срещат други...
Хайде , стига сантименти,
няма нужда , не плачи
аз не търся комплименти,
само ...лунните лъчи...
И морето и вълните
дето тихо ми шептят
те познават ме ,
те мен са скътали
тук , сред пясъка, брега...
Всичко е отново същото,
всичко е отново тук,
капките , дори замръзнали
по изгнилия капчук...
Няма никакво значение,
забрави за редовете,
просто с моето умение
май ... разнежих ледовете...
Всичко е като преди
само думите са спрели
моят ден и мойта нощ
във едно са се прелели...
Съб Яну 05, 2008 5:53 pm
