вечерта ми умира...

...вечерта ми умира...
като сняг се топи
само локвичка виждат
моите мъжки очи
а до нея се топля
с думи плахи и срички
вечерта ми умира
аз пристъпвам по цвички
вечерта ми се спуска
не виолетова,
чака някой да зърне
киселее , оцетово
вечерта ми умира....
и след туй пак нощта
чакам да ми ... достави
3 искрици нега ...
и предколедно крехко
и лъжовно зимовно
тук сме само за малко
всичко ли е греховно ..?
непрехОдни остават
слънцето , небесата
те отново напомнят ми -
пътници сме в гората...
и когато излезем
от пътека проправена
кой какво е научил...?
кой какво е оставил..?
подир туй идва музика -
тиха и мелодична ,,,
после чезнам незнайни ...
сред животът привичка ...
и когато роди се
утрото боязливо
нека то донесе ни
нещо малко, красиво
нека то да направи
две-три "прости " вълшебства
че без тях закъде сме ...?
не , не искам хвалебствия ...
нека има усмивка
истинска , от сърце
другото е обвивка ,
на китара перце...
днес съм тъжен , личи ми ...
а защо май не занм ...
търся свойта усмивка ...
върна ли я...- ще ти я дам ...

Забрави, че си тъжен...
тази вечер умира.
Но след нея ще дойде
утро нежно-красиво.
Ако нямаш усмивка,
аз сега ще ти дам.
Ще се върне и твоята.
Просто знам.
Просто знам!

И ти не тъжи, ето една усмивка, с която да посрещнеш утрото -