ето едно хубаво нещо...

http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.html

надявам се да се хареса !

Едно прекрасно нещо, бих казала...Което те кара да се замислиш, за ИСТИНСКИТЕ неща в живота. Благодаря ти!

Прекрасно е...и толкова вярно...

“The longest journey a man
must take is the eighteen inches from his head to his heart.”
- Unknown author



"НАЙ-ДЪЛГОТО ПЪТЪВАНЕ , КОЕТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРОПУТЪВА Е

18 ИНЧА ( ОКОЛО 46-47 СМ ) -

от съзнанието до сърцето си .....!!!

Понякога е неосъществимо просто, обаче. Има хора, чийто разум е изключително властен и по никакъв начин не допуска такива своеволия, като пътуване до сърцето, или още повече разговор с него. Моя разум не се обажда много Свикнала съм да си комуникирам предимно със сърцето. Напоследък , разумът ми проявява някакви признаци, че го има, което е до известна степен успокоително все пак.Но от малка си слушам сърцето. Заради това, което то ми е подсказало съм вършила страхотни глупости (според другите) , но на мен винаги ми е било добре и съм се чувствала щастлива.Защото сърцата никога не лъжат. Те най-добре знаят от какво имаме нужда. И когато в мен заговори разума със своя поучителен и мъдър глас, се заслушвам какво казва сърцето. Ако мълчи, значи е съгласно. Обаче ако се присвива едно особено такова, значи трябва да направя точно обратното на това, което разумът ме съветва. Сърцата са мъдри, не ума. Сърцата разбират Вселенския език, а ума - само езика на предразсъдъците , на страховете ни.Чрез него говори не нашия свободен избор, а избора , който е приет за правилен от обществото, в което живеем. Което е натъпкано с разни фалшиви догми, идеали, правила и т.н. И като стана въпрос - щастливи ли сте? Какво е за вас щастието?
Аз се определям като щастлив човек. Поне сърцето ми така казва. Не мога да твърдя, че всичко ми е перфектно, че имам всичко, което искам, но се чувствам щастлива. Според мен щастието е въпрос не на някакво материално благополучие, нито даже на емоционално (в смисъл голяма, страхотна любов и т.н.) Щастието е в това, да си в хармония със себе си. А тя се постига доста лесно- научаваш се да слушаш сърцето си, и готово. От както го правя съм един неприлично щастлив човек. Не че няма моменти в които плача, но то е друго. Вътрешно аз пак съм щастлива, тоест, в хармония съм със себе си. И никога , ама никога не правя неща, дето сърцето ми не ги иска. Колкото и с това да обиждам разни други хора, които (незнайно защо) са имали някакви очаквания към мен. Говоря дори и за най- простичките неща.То и с тях се започва. Примерно ваши познати настояват да излезете някъде, понеже имали повод. Да ама, на вас толкова не ви се ходи там, че сърцето ви направо пищи от несъгласие. Обаче, нали , разума се намесва- ако не отидеш, е обидно, те са еди- какви си хора, невъзпитано е...блаблабла...някакви неща дето обществото му е натъпкало на сила. А в същото време сърцето ви се свива и ви повтаря, че не му се ходи, ама никак не му се ходи. Преди слушах разума. И си измъчвах сърцето. Ама вече не правя тази глупост. За да съм щастлива и в мир със себе си, просто вярвам на сърцето си и изпълнявам неговите желания. Сърцата знаят най-добре
Пък аз пак се поувлякох

http://www.vbox7.com/play:0a4b04f6

https://www.youtube.com/watch?v=3sJPUTTfNbg

https://www.youtube.com/watch?v=lWwFXH2NPJE&feature=related

https://www.youtube.com/watch?v=MtWZkLpZCfk&feature=related

https://www.youtube.com/watch?v=jFvjXhYjdIM&feature=related

:-)))

Последното най-ми хареса
Тенкю